Северна Корея

  Като независимо кралство през по-голяма част от историята си, Корея бива окупирана от Япония след Руско-Японската война, в началото на 1905г. Япония официално анексира целия полуостров пет години по-късно. След втората световна война, територията на Корея е разделена на две части, като северната половина попада под спонсориран от Съветския съюз комунистически контрол. Корейската война (1950г.-1953г.), която цели завладяването на подкрепяната от САЩ Република Корея (ROK), разположена на юг, завършва със загуба за Северна Корея. Ръководена от основателя си президент Ким Ил Сен, тя възприема политика на значителна дипломатическа изолация и икономическа независимост, за да възпира външни опити за влияние и намеса. DPRK обявява САЩ за най-големия враг на социалната си система, което разгласява и налага сред населението чрез спонсорирана от държавата пропаганда и моделирани политически, икономически и военни политики, насочени идеологически към главната цел, а именно - евентуално обединение на Корея под контрола на Пхенян. Синът на Ким и настоящ управник Ким Чен Ир е официално провъзгласен за наследник на баща си през 1980г. От тогава, до смъртта на Ким през 1994г., той заема пост с прогресивно нарастващо политически и управнически функции. След десетилетия на недалновидно икономическо управление и лошо разпределение на ресурсите, от средата на 1990г. DPRK е силно зависима от международна икономическа помощ, за да може да изхранва населението си. Международната общност е загрижена най-вече за военни провокации на Корея в минали години, разпространението на военна екипировка и поддържането на балистични ракети с широк обсег, развитието на програми за масово унищожаване, включително провеждане на тестове за ядрени оръжия през 2006г. и 2009г., както и присъствието на внушителни конвенционални военни сили.