Британска индоокеанска територия
Британска индоокеанска територия
Бивша административна единица от британската кралска колония Мавриций,
Британската индоокеанска територия е създадена като презокеанско владение на Великобритания през 1965г. Редица острови, в състава на територията, биват прехвърлени под управлението на Сейшелите и обявяват независимост през 1976г. В последствие територията обхваща само 6те основни островни групи, които формират архипелага Чагос. Най-големият и южно разположен от островите: Диего Гарсия поддържа обща американско - британска морска помощна база. Всички останали острови са ненаселени. Между 1967г. и 1973 г. бившите селскостопански работници и предишни жители на острова са преселени основно на Мавриций, но също и на Сейшелите. Преговори в периода от 1971г. до 1982г. довеждат до създаването на тръстов фонд от страна на британското правителство като компенсация за преселените островитяни от Чагоз. В началото на 1998г. островитяните завеждат редица дела срещу британското правителство в търсене на компенсация и право да се завърнат на територията на острова. В края на 2006г. и началото на 2007г. британските съдилища обявяват невалидността на имиграционната политика, съдържана в Конституционна Наредба BIOT 2004, която отказва достъп на островитяните до архипелага. Въпреки това, съдилищата запазват специалния военен статус на Диего Гарсия. През 2008 г. Камарата на Лордовете, като крайна инстанция за обжалване във Великобритания, отсъжда в ползва на британското правителство. Решенията на съдилищата с по-ниска инстанция са анулирани, а правото на завръщане е отказано на островитяните.